"Всяко постижение в науката започва с опит и свършва с него" Алберт Айнщайн

26.11.2010 г.

Оказване на първа помощ при отравяне


Добре е да разберете причината за отравянето. Вземете " отровата" със себе си в болницата, за да могат лекарите да изберат най-ефективния начин за интоксикация. Не предприемайте нищо преди да пристигне линейката. Не трябва да придизвиквате повръщане - изкачвайки се по хронопровода отровните вещества могат да нанесат още по-голяма вреда.

24.11.2010 г.

Оказване на първа помощ при гърчове


Придържайте пострадалия, за да не се нарани. Ако гърчовете не са силни, опитайте се да сложите дървена пръчка между зъбите му, за да го предпазите от прехапване на езика. Устата му трябва да отваряте много внимателно и да натискате върху челюстта през бузата до ухото. В никакъв случай не пъхайте пръсти в устата - дъвкатените мускули са едни от най-силните. Когато гърчовете спрат, поставете пострадалия на една страна, за да не се задави, ако започне да повръща.

23.11.2010 г.

Оказване на първа помощ при задавяне

Трябва да накарате задавилия се да се изкашля. Детето може да обърнете с краката нагоре и да го потупате по гърба. Ако пострадалият е възрастен, застанете зад него и го хванете през кръста. Свийте дланта си в юмрук и хванете юмрука на другата си ръка, а палеца притеснете към корема, малко над пъпа. Рязко натиснете върху корема, насочвайки усилията си навътре и нагоре. Не трябва да давате на пострадалия да пие вода. Тя може да засили кашлицата и да попадне в белите дробове.

22.11.2010 г.

Оказване на първа помощ при припадък

Поставете пострадалия на равна повърхност така, че краката му да са по-високо от главата. Т.е. трябва да се осигури приток на кръв към мозъка. Осигурете достъп на въздух, като разкопчеете стегнатите дрехи. Потупвайте бузите на пострадалия с хавлиена кърпа, намокрена със студена вода, и интензивно разтривайте меката част на ушите или напръскайте лицето със студена вода. Не трябва да вдигате рязко припадналия, да го свивате или да го поставяте да лежи по корем.

20.11.2010 г.

Как да се отървете от хъркането


Леките му форми често се предизвикват от "лошите" пози на спане, особено тази по гръб, поради т.нар. потъване на езика. Има простичък и ефективен начин да се отучите от " вредния навик ". На пижамата (между лопатките) се зашива джоб, в който се слага топка за тенис. Така всеки опит да се легне по граб ще завърши със събуждане и обръщане настрана. В началото прилагането на този "метод" може да влоши съня, особено при хората, свикнали да спят в тази поза. Но за 3-4 седмици се свиква.

Трябва да се "осигури" по- високо положение на главата. Може да се наклони цялото легло, да се поставят подложки под краката му с височина около 10 см от горната страна или да се сложи подложка под матрака - по подобие на медицинско легло. Повдигнатото положение на тялото намалява потъването на езика дори и при лягане по гръб. Още повече, че течността в организма се насочва надолу, което води до намаляване на оттичането на слизестата обвивка на равнището на носоглътката, а просветът се увеличава и съответно хъркането намалява. Не спете на големи и твърди възглавници, тъй като тялото в този случай се плъзга надолу и главата се оказва силно наклонена. Това може да засили хъркането. За добър сън без хъркане спете на невисоки плоски или на специални контурни възглавници.

Тези хитринки помагат не само при хъркане, но и при връщане на част от съдържанието в стомаха, което често се случва при пълните хъркащи хора.

15.11.2010 г.

Чети с мене: Хитър Петър от Георги Марковски

Прозрение - част първа
Глава първа - Съмнение

Над България легна робска нощ; и бе плач и скърцане със зъби; а Байрактарска махала стана владение на турски спахия. Селяните пак ловуваха, отглеждаха жито, коноп и разни зеленчуци, и серкме хвърляха за риба, но по друмищата се нижеха синджири с роби; еничери, арапи и кеседжии въртяха ятагани; по горските павитаци дъждец къпеше изоставени деца. А Петър - синът Йосифов - растеше и от малък научи що е брадва, пила и трион, че Йосиф - баща му - на своя занаят го учеше.
Здравеняк растеше момчето: с жилава снага; по главата му беше щръкнала паламида; а очите му бяха сини: бистри и присмехулни. Беше седем-осемгодишен хлапак, когато мъжете грабнаха брадви; първите пратеници се явиха през декеври: Петър запомни този ден. Подранил студ сковаваше реката; в камината къкреше гърненце с бобена чорба; а дърводелецът Йосиф майстореше в работилницата люлка за дете. Влязоха неколцина мъже в ямурлуци, с надянати гугли, потънали в сняг; изтупаха снега; а свещеник Матей;
- Пратеници на крал Сигизмунд Люксембургски!
Пък пратениците:
- И на българския цар Фружин Шишманов!
Отиде Йосиф, донесе ракия и кисело зеле; хвърли цепеници в огнището; а свещеник Матей:
- Братя, удари чесът!
Великият крал Сигизмунд Люксембургски - маджарският крал - се заклел със сръбския деспот Стефан Лазаревич и с влашкия войвода Мирча Стари да ударят читака! Добре, ами българите къде са ? Тука са българите: в двора на крал Сигизмунд Люксембургски се намира търновският цар Фружин Шишманов, а бдинският цар Константин Страцимиров ще дойде с влаха Мирча Стари! Ами войските? Деспот Стефан Лазаревич ще дойде от запад със сърбите, войвода Мирча Стари от изток с власите, пък българите ще заемат средата! Как така средата, ами крал Сигизмунд Люксембургски? Така, средата! - ядоса се маджарският пратеник. - Не стига, че сме тръгнали да ви освобождаваме, ами питате още! Не гневете се братя! - изчака го българския пратеник. - Не сме му чак толкова мили на крал Сигизмунд Люксембургски, ама самият той е на тясно: с папата враждува и като се срещне с читака, иска да спечели сърбите, българите и власите за съюзници срещу римския папа, ето това е! А, това ли било? Това е, и - кой знае - може скучаят да ни помогне да си върнем свободата!
Така говориха през зимата, а през лятото мъжете викаха на портата:
- Тръгваме, Йосифе!
Пък дърводелецът Йосиф:
- Кой ще даде комат хляб на сина ми!
А те:
- За какво ти е син, ако се върне читакът!
Тогава свещеник Матей - пастирът байрактарски - вдигна ръка, та ги спря:
- Той е белязан, момчета! Народът - като тревата - е жилав и никой тиранин не ще го довърши! Нека отгледа сина си, та ако се върне читакът, да има кой да го срещне!
Сражението между султан Сюлейман Челеби и братовчедите Фружин Шишманов и Константин Страцимиров стана при река Темска; турците разбиха българските въстаници; а съюзниците избягаха уплашени на запад, на север, на исток. Ордите на султан Сюлейман Челби минаха през Байрактарска махала; народът се изпокри из букака; носеха набучени на кол глави. Петър - и той - ги видя: носеха ги най-отпред, брадясали, облещени, с окапали меса; после следваха зурните и тъпаните; после пък ордите.
А кнез Тодор, селския кмет:
- Кой ни би с пръст по ушите да ставаме!
Пък свещеник Матей:
- Накървавихме и султан Сюлейман!
И Петър запомни.
Отминаха ордите; народът се върна в селата; някой ще каже: "Йосифе, направи ми синия!" Ще одяла Йосиф букови дъски, ще ги свърже с дървени клинове, ще опише окръжност. Ще обреже дъските; дълго ще стърже, докато ги изглади; ще обгори с нажежено желязо върху синията слънце - едро, усмихнато слънце - ще каже на Петър:
- На синията на българина трябва, Петре, слънце да има: като седне да яде, да го грее домашното слънце!
Ще сложи накрая краката, ще викне: "Ела, вземи синията!" Ще дойде и друг: "Йосифе, дъщерята ще женя!" Пак ще одяла Йосиф букови дъски: ракла за невяста ще прави. Ще мери, ще реже, ще стърже; после ще направи и сглобката; накрая ще сложи капака. Ще вземе тогава чукче, длето и тънък резец, за да изпише капака - по средата ще изреже пак едро, усмихнато слънце - ще каже на Петър:
- На раклата на българката трябва, Петре, слънце да има: дрехи като слага и вади, да я грее домашното слънце!
Като свърши, ще викне: " Ела, вземи си невестинската ракла!" Ще дойде и трети: "Йосифе, направи ми кораб за грозде!" Ще одяла пак Йосиф букови дъски, ще им сложи дъна от двете страни, ще набива между дъските лико от липа. После пак ще нажежи желязото - ще обгори едро, усмихнато слънце, - ще каже на Петър:
- На кораба на българина трябва, Петре, слънце да има: като седне да пие, да го грее домашното слънце!
Накрая ще просвредли и дупка - виното оттам да изтича, - ще викне: "Ела, вземи си кораба за грозде!"
И Петър запомни.
Подир няколко години - през пролетта бе, децата подскачаха из бъзето по пътя и се задяваха: " Стрижено прасе по градина пасе, майка му го мами с щир да го храни!" - край селото, минаха турци. Дузина конници бяха; селото притихна; един отби коня и влезе в двора на Черния Милош. Там седеше на припек Черния Панко - бащата на Милош - и си пощеше потурите.
А турчинът:
"Защо не сваляш калпака, гяур!"
Пък Черния Панко:
"По-високо хортувай, момче, че не чувам!"
Замахна с бич турчинът: свали калпака на Черния Панко.
Пък Черния Милош - синът му - изтръгна дърво от дръвника и свали на турчина чалмата.
Долетяха тогава другите турци: вързаха Черния Милош и го поведоха на площада пред селската църква; изкараха там и цялото село.
А свещеник Матей:
- Бяха дванайсет, единайсет останаха!
Пък кнез Тодор, селския кмет:
- Да не сте посмели, селото ще затриете!
Турците вързаха ръцете и краката на Черния Милош за опашката на четири коня; селото стоеше сковано; най-отпред бе Черния Янко - синът му - хлапак като Петър.
А свещеник Матей:
- Сбогом, прощавай, брате Милоше!
Пък Черния Милош:
- Те баща ми - аз тех, те мене - Черния Янко пък тях!
Размахаха бичове турците; конете литнаха; изпращя Черния Милош: най-напред му се счупи гръбнакът, после се изскубнаха ръцете, после - конете подскочиха няколко пъти - и читалът се разчекна. Развързаха турците вървите; обърсаха ръце о потурите; яхнаха. Чак тогава писнаха жените.
А кнез Тодор, селския кмет:
- Кой го би с пръст по ушите да вдига ръка!
Пък свещеник Матей:
- Не се затваря такава пропаст, когато я гледат и старци, и деца!
И Петър запомни.
отмина и това; селяните пак ловуваха, отглеждаха жито, коноп и разни зеленчуци, и серкме хвърляха за риба; някой ще дойде:
- Йосифе, направи ми люлка за дете!
Пък Йосиф:
- Започваме, Петре!
Веднъж градският кадия проводи до спахията, който владееше Байрактарска махала, за дърводелеца Йосиф: да украси новата му къща с дърворязан таван. Беше късна есен; Петър яхна магарето и се сви в ямурлучето; баща му водеше магарето. Срещнаха ги хора и казаха:
- Ама че син: язди, а баща му пеша!
Слезе Петър и тръгна пеша; баща му яхна магарето; настигнаха ги хора и рекоха:
- Ама че баща: язди, а малкия бъхти пеша!
Качи се Петър - яхнаха двамата - други ги укориха:
- Виж как мъчат магарето!
Слязоха и двамата, присмяха им се:
- Гледай глупаци! И двамата пеша вървят, а магарето тича свободно!
Така полека-лека пристигнаха в града. Отседнаха в градския хан; вързаха магарето в яхъра; дърводелецът Йосиф отиде да види кадиевата къща. Момчето влезе в хана, край огнището седяха дебели чорбаджии - хвалеха се кой какви данъци е откупил да събира - и никой не се отмести.
"Какво като са чорбаджии!" - рече Петър.
Никой не можеше да му вземе брадвата, пилата и триона, нито да сее жито, коноп и разни зеленчуци, що селянинът сее, нито пък серкме да хвърля, та все от теве - простия човек - ще чакат.
И кати си рече, каза на ханджията:
- Ханджийо, занеси на магарето паница боб!
А ханджията:
- Магаре боб яде ли?
Пък Петър:
- Занеси, като ти казвам!
Ханджията сипа паница боб и я занесе в яхъра. Чорбаджиите - и те - отидоха зрелище да гледат. Магарето само помириса паницата с боб, ханджията се върна, рече на момчето:
- Магарето ти не ще боб!
Пък Петър:
- Магарешка му работа! Аз ще го изям!
Видяха чорбаджиите, че е седнал до огъня и му рекоха:
- Надхитри ни, момче!
А очите му бяха сини, бистри и присмехулни
И народът запомни.
Дърводелецът Йосиф и Петър - синът му - правиха цяла зима дърворязан таван в кадиевата къща; все в хана живяха; и ханът бе пълен с народ заради Петър, че не оставаше никому длъжен. Веднъж в хана отседнаха трима турци; Петър дойде при огнището мокър от дъжд; а тримата турци:
- Иди, момче, вземи ведрото и напой конете ни, че се мокър от дъжд не бои!
"Какво като са турци!" - рече си Петър.
Никой не можеше да му вземе брадвата, пилата и триона, нито да сее жиро, коноп и разни зеленчуци, що българинът сее, нито пък серкме да хвърли, та все от тебе, българина, чакат.
И като си рече, отиде в дъжда, напълни ведрото; върна се и изля водата върху турците; па им каза:
- Идете сами да напоите конете си, че се мокър от дъжд не бои!
И народът запомни.
Друг път Петър седеше край огнището и ядеше комат хляб и глава лук; срещу него кьосав воденичар нагъваше погача и свинска луканка; кьосето рече да подиграе момчето:
- Насадих пролетес тикви, отидох наесен да ги бера, а врежът прехвърлил Дунава и се проточил във Влашко, а там: тиква до небето. Взех брадвата, удрям да я насека, потъна ми брадвата. Влязох през дупката да си я търся, тук брадва, там брадва - три дни и три нощи я търсих - срещнах един камилар. "Добри човече! - му рекох - Не видя ли някъде брадвата ми?" А той : "Горко ти, побратиме! Аз изгубих девет камили с товари и не ги намирам, та ти ли твоята брадва!" Върнах се, повиках тримата си братя, прекарахме тиквата у дома. Да дойдеш, момче, да си резнеш от нея, хляба да си усладиш!
Пък Петър:
- Аз не съм като теве, по нашенско тикви свинете ядат, ами чуй да ти кажа! Дядо ми има кошери, направи обор от букови върлини за пчелите и всяка вечер ги брои, като се прибират. Веднъж излизат с една по-малко. Баща ми тутакси оседла петела и отиде да я търси; намери я в Добруджа; беден човек я впрегнал в ралото си. Махна с ръка баща ми, прибра се, а седлото разранило петела. Дядо взе да го лекува: наложи раната с орехова шлюпка. Мина някое време, на петльовия гръб порасна орехово дърво, та брусаме и си ядеме!
А кьосето:
- Да беше донесъл да похапнем, да ти повярваме!
Пък Петър:
- Как да донеса! Като тръгвах насам, натоварих чувала с орехи, ала край твоето село спрях при един вир. Братята ти, оплескани до ушите с тиква, обикалят висока върба. Питам ги, а те: "Жадна е, та ще я поим!" Качиха се; увиснаха на нея. " Дръжте се братя, да си плюна на ръцете!" - извика най-горния; цамбурнаха във вира: подплашиха магарето, и орехите загубих, и не разбрах напоиха ли върбата!
А кьосето:
- Пепел ти на езика, момче!
Пък Петър:
- Чакай да свърша! Порасна ореховото дърво на петльовия гръб, децата хвирляха буци с пръст да брулят орехи, стана нива на дървото. Качихме волове и рало, изорахме засяхме; като взехме да жънем, изкарахме заек от нивата. Хукна заекът, пръцна от страх, хартийка изпръцка. "Чорбаджи - пише на хартийката,- ако и да си кьосав воденичар момчето те надхитри, та дай му да си похапне погача и свинска луканка!"
И народът запомни.
Мина се зимата; дърводелецът Йосиф и Петър - синът му - завършиха дърворязания таван в кадиевата къща; потеглиха за Байрактарска махала. Вървяха по брега на придошлата река; цяла зима не бяха виждали Мария; върбите току-що се бяха разлистили. И чуха иззад върбалака:
- Стойте, гяури!
Бяха тримата турци от хана.
А дърводелецът Йосиф:
- Пуснете мочето, че е младо-зелено, мене убийте!
Пък Петър:
- Пуснете баща му, че е невинен, мене убийте!
Съблякоха ги турците - както майка ги е раждала, та видя Петър на баща си чреслата, пък Йосиф на сина си - и им вързаха краката; обесиха ги надолу с главата на клон от бука; накладоха под главите им огън.
А дърводелецът Йосиф:
- Прощавай, синко, и сбогом!
Пък Петър:
- Прощавай, татко, и сбогом!
Бавен огън накладоха турците; с мокра ланска трева; да дими; хвърлиха в огъня шепи пипер. Седнаха после да делят кадиевите жълтици; Йосиф и Петър зашепнаха молитва; придошлата река бучеше до тях. И ето, иззад върбалака се чу провлачена песен; беше оперено младо турче с бяла чалма, ален пояс и черни потури; в пояса му стърчаха ками със сребърни чирени. Щом ги видя, престана да пее, пристъпи и рече:
- Що не поспите? Аз ще подпушвам!
Заспаха тримата турци, момчето свали букаите от конете и ги сложи на тях; натири конете. Отвърза после дърводелеца Йосиф и Петър; върза на клона тримата турци; и като ги връзваше, им казваше:
- Ти: за дядо ми, Черния Панко! Ти пък за татко ми Черния Милош! Ти пък за мене, дето из букака се бъхтам!
А тримата турци:
- Недей ни, момче!
Пък Черния Янко:
- Хайде де! Ти ще отидеш при татко и дядо: да им кажеш какъв юнак е Черния Янко! Ти пък при своите, да видят какви сте посерковци! Ти пък върви, където си искаш!
И като казваше, кладеше бавния огън и хвърляше в него пипер.
Петър натовари на магарето Йосиф - и тръгна към селото; Йосиф умря по пътя; и не можа свещеник да го изповяда, нито да му отслужи разлъка на душа от тяло. Окъпаха го с босилкова вода и с вино; облякаха му нови дрехи; покриха го с покров. И понеже Йосиф бе живял праведно и бе умрял мъченически, дойде да го изпрати много народ.
А свешеник Матей:
"Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят! Сам Ти, Господи, упокой душата на починалия твой раб Йосиф в място светло, място злачно, място прохладно, дето няма никаква болка, скръб и въздишка! Всяко съгрешение , което е сторил Йосиф с думи или дело, или мисал, прости, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши!"
Понесоха Йосиф към селската църква; поставиха тялото на определеното място; певците запяха псалми, стихири и тропари, пък дякончето ги прекъсваше с ектения.
А свещеник Матей:
"Суета е всичко човешко, което след смъртта не съществува: не остава богатството, нито властта, нито славата отива с човека. Где е привързаността към света? Где е златото и среброто? Где са многото слуги и тяхната врява? Всичко е пръст, всичко е пепел, всичко е сянка. Спомних си пророка, който вика: " Аз съм земя и пепел!" и пак надникнах в гробовете, и видях голи кости и рекох: "Кой сега е цар или войник, или богат или беден, или праведник или грешник?" О, чудо! каква е тая тайна, която е станала с нас? Как се предадохме на тление? Как се свързахме със смъртта?"
Пък Петър:
- Читакът, отче!
А кнез Тодор, селския кмет:
- Търпи Петре, да си спасиш главата!
Удари часът на раздяла; народът се прощаваше с Йосиф, мнозина се разридаха.
А свещеник Матей:
"Като ме гледате да лежа пред вас безгласен и бездиханен, заплачете с мене, о, братя и другари! Защото вчерашния ден разговарях с вас и внезапно дойде върху ми страшния час на смъртта. Но дойдете всички, които ме обичате, и ме целунете с последна целувка, защото аз няма вече с вас да ходя или говоря, понеже отивам при Съдията, и пред Него наравно стоят слугата и господарят, царят и войникът, бедният и богатият - в равно достойнство, всеки според делата си - и или ще се прослави, или ще се посрами!"
Глухо удряха буците пръст о ковчега; народът се прощаваше с Йосиф; а Петър: " Всеки според елата си : или ще се прослави, или ще се посрами!" И като пееше свещеник Матей, пастирът байрактарски: " Суета е всичко човешко", обзе го съмнение. И като казваше кнез Тодор, селския кмет: " Търпи, Петре, да си спасиш главата", обзе го съмнение.


Очаквайте скоро и глава втора